Историята

ИСТОРИЯТА – ЧАСТ 1

Написах историята на Витасин с любовта и отдадеността, с която хората проследяват родословното си дърво.
Може би защото за мен е точно така. Историята на Витасин е историята на моето семейство.

Вече пет поколения инвестираме своето време, енергия и любов с единствената цел да помагаме на хората. И ще продължаваме да го правим.

Казвам се Ваня Ташева и това е историята на Витасин. Историята на семейство Ташеви.

Всичко започва от прабаба ми – Йорданка Килюрова – баба Дана, която e научила рецептата от своята майка – моята пра-прабаба, за която за съжаление, знаем прекалено малко. Баба Дана е правила този крем в малкото родопско селце Средногорци, за използване от семейство, приятели и съседи. За облекчаване на всякакъв вид рани и изгаряния, съпътстващи физическия труд на село.

Това естествено се случвало не в големия производствен цех, а в нейната кухня, с хора идващи на приказка и за да вземат от този крем – чудо. Дотогава кремът все още нямал име, нямал и замисъла за ‚бизнес‘, единствената цел е да се помага на хората. Максима, от която се водим и до днес.

Рецептата, която прабаба ми използвала тогава, такава каквато тя е научила от своята майка, се запазила във времето и в поколенията, непроменена. Защото за нас е изключително важно да спазваме традициите, които тя е положила, да съхраним наследството, което ни е завещала.

Както може да предположите, това изключва всякакъв вид ‚модерни‘ консерванти, оцветители, Е-та, парабени, силикони и прочие. Рецептата съдържа и винаги ще съдържа само и единствено натурални, качествени, естествени съставки.

Това, което в момента, е актуално да се нарича био, натурален продукт, ние наричаме традиция.

Всяко кремче е напълнено на ръка, всяка капачка сложена, всяка кутийка затворена от нас. Нито една от тези стъпки не включва автоматизация, машинизация или конвейерна линия. Знам го, защото съм част от тези стъпки от малка. Действително едни от първите ми спомени са от това как затварям кутийки за изпращане по пощата на хора от цяла България, поръчали по телефона на баба ми в Мадан. Но да не изпреварвам историята, баба ми беше велика жена.

ИСТОРИЯТА – ЧАСТ 2

Баба ми се казваше Иванка Ташева, беше и винаги ще остане велика жена. Гордея се, не само защото нося нейното име, а и защото ме накарахте да се чувствам прекрасно с вашите коментари и съобщения на страницата във Фейсбук, обаждания и имейли, в които споделяте спомени за баба. Спомени за това как е помогнала на вас и вашите семейства и приятели.

Спомени на повече от 35 години.

Моите спомени за баба са на по-малко от 35 години, тъй като скоро ми предстои да ги навърша. Но връщайки се назад, те ме зареждат с невероятна енергия, именно защото баба  притежаваше нечовешка такава. Енергия и желание да помогне на всеки, който има нужда, да се притече на помощ или консултация, дори да е в другия край на България.

Защото баба ми държеше да има лична връзка с всеки, който използва крема. Бях свидетел на това от малка, тъй като тя постоянно говореше по телефона, имаше посетители или отговаряше на писма. След като публикувахме първа част на историята ни беше изпратено много старо упътване на Витасин, в което действително баба ми изрично е упоменала важността на тази лична връзка:

Именно това е причината много от Вас да я помнят. Нейната безкрайна човечност и отдаденост е разковничето, което прави Витасин това, което е. И това, което ние като нейни наследници влагаме и ще продължаваме да влагаме не само в работата, но и в живота си. Защото тя беше такава и в живота – силна, с огромно сърце и чиста душа.

Това потвърди и Недялка Младенова – Нели, журналистката,  написала първата статия за Витасин през август 1989 година. В изключително увлекателен разговор, Нели сподели, как баба е имала желание да помага и да се грижи за хората от много ранна възраст. Тази любов тя показва именно чрез крема, рецептата за който наследява от своята майка – баба Дана.

Въпреки че баба е завършила Строителен техникум, тя избира да помага на хората и да продължава да прави мехлема. Нели се запознава с баба покрай приятелка, която й предлага да напише статия за „Леля Ваня и нейния крем“. Нели се среща с баба и става свидетел на това как тя помага на хора, настанява ги в собствения си дом и се грижи за тях докато се почувстват отново добре. След като пише статията във вестник Отечествен глас, кореспондент на Национално радио в Смолян я чете в ефир и така новината достига до изключително много хора за кратък период от време. Още през септември същата година (месец след статията) огромен брой хора се свързали с баба, като Нели коментира: „Не знам как са намирали сили двамата с дядо ти да помогнат на всички, при това непознати хора, които настаняват в собствения си дом“.

Слушайки за вниманието, грижите и любовта, с които баба и дядо обгръщат всеки, който има нужда, се чувствам изключително горда да бъда тяхна внучка. Накара ме да повярвам, че е имало и винаги ще има толкова добри хора. Като тях.

ИСТОРИЯТА – ЧАСТ 3

Баба и дядо, Иванка и Ташо Ташеви, бяха невероятни и много добри хора. И в моите спомени, и в спомените на журналистката Недялка Младенова.

Нели разказва няколко случая и истории на хора, които баба и дядо настаняват в собствения си дом.

След излизането на статията и прочитането й в ефир, много хора се свързват с баба по телефон – обаждайки се първо на пощата, за да поискат нейния номер или идват директно в Мадан, за да се запознаят с нея.

Кремът бил (и още е) известен с това, че облекчава и подпомага възстановяване при изгаряния, рани от всякакъв тип – от залежаване, от ухапвания, декубитални рани и др.

Първата история, която Нели ми разказва е за момиче от Молдова, агроном, с рана на крака, която в следствие на инфекция не можела да зарасне. Момичето стигнало до Москва, за да търси облекчение, но такова не намерило. Статията за крема обаче достигнала до нея и така с баща й решили да се свържат с баба. Тя ги настанила в собствения си дом за месец, през което време се грижела за момичето като сменяла пластири, напоени с крема, по няколко пъти на ден, всеки ден.

След по-малко от месец се показала нова кожа, сигурен знак, че Маданския мехлем (както бил известен) действа. Баба никога не е пускала хората да си тръгнат преди да е абсолютно сигурна, че се чувстват отново добре.

Също така преди да тръгнат, баба приготвила 10кг мехлем за тях, за да продължат възстановителния процес и в Молдова.

Втората история, която Нели разказа е на Мария Вълчева, която обиколила София/Пловдив в търсене на облекчение от гъбички на краката. Гъбички, довели до рани, които пречели дори при стъпване и изправяне на крака. След като прочела статията, тя решила да отиде до Мадан и да се срещне с баба. За по-малко от 20 дни под грижите на баба, раните изчезнали и Мария отново можела да стъпи на крака.

Тези истории Нели описва и в своята статия още през 1989, наред и с историята за дете на възраст 3-4 години с изгаряне трета степен след разливане на кафе върху гръбчето. След престой в болница, раните не само не намалявaли, а дори се разширявали, което накарало родителите да се свържат с баба, а тя с нейната присъща любов и всеотдайност, приела семейството в дома си и полагала грижи за детето до затваряне на раните и неговото пълно възстановяване.

Статията на Нели популяризира кремчето, което дотогава все още няма име. Хората го знаели като Маданското чудо, Маданския мехлем, мехлемът на леля Ваня. Много хора продължават да го наричат така и днес. Налага се обаче все пак да има име, като Нели си спомня тази дискусия, проведена в кухнята на баба. Тримата – Нели, баба и дядо – обсъждат как да се казва кремчето, докато не достигат до крайния вариант, такъв какъвто е и до ден днешен – Витасин:

Вита – тъй като внася нов живот за хората

Син – от факта, че баба винаги е знаела, че кремчето ще продължи да бъде развивано в семейството, по-конкретно от сина й – моят баща. В името на крема също така са преплетени и инициалите на баба – Иванка Николова – последните две букви от името ВитасИН.

Колкото повече го повтарям, толкова повече ми харесва!

Историята на Аделина Янева, с която прекарахме изключително емоционален следобед в спомени и разкази за баба, както и тяхната трогваща история, ще ви разкажа в следващата част от Историята на Витасин.

ИСТОРИЯТА – ЧАСТ 4

Тази част от Историята на Витасин ще бъде посветена на една единствена история. Тази за бебе, което оцелява от изгаряне III-б степен под грижите на баба ми.

Въпреки, че съм израснала с този разказ и съм го чувала от баба толкова много пъти, все пак не бях подготвена за разговора, който имах с майката на това дете. Аделина Янева, майка на Силвия, разказва за това, което са преживели през 1991 година, с толкова много чувства, толкова много любов и благодарност към баба… С насълзени очи тогава, както и сега, разказвам тяхната историята.

На 23 септември 1991 година върху бебе на година и пет месеца, се разлива тенджера вряла супа. Диагнозата е изгаряне III-б степен. Приемат Силвия в болница във Варна, където незабавно започнали лечение. Минали 10 дни, но лечението не довело до обнадеждаващи резултати, дори напротив, лекарите вече подготвяли Аделина за непоправимото… Тук се намесила съдбата.

Медицинска сестра, която работила в болницата във Варна, преди години е работила в Мадан.

Тя познавала ползите от крема на леля Ваня и ги посъветвала да се свържат с нея. Родителите на Силвия намерили номера на баба, а нейният отговор бил:

„Доведете детето, за да го спася“

Родителите на бебето не искали да се примирят с най-лошото, за което ги подготвяли лекарите и решили да поемат този осъзнат риск, а именно да поверят грижите на детето си на баба ми. Тръгнали заедно с медицинската сестра, която им е препоръчала крема. Първоначално се настанили в хотел в Мадан, но баба ми разбирайки за това казала: „Какъв хотел, идвайте вкъщи“.

„Прие ни като собствени деца“, разказва Аделина.

Баба ми ги приела в собствения си дом 11 дни след злощастния инцидент. Само за 14 дни под грижите й започнала да се наблюдава поява на нова кожа, изчистване от инфекция и некроза, но най-важното – появила се и  усмивката на бебе Силвия.

Баба ми не пуска семейството да си тръгне докато не премине опаснотта, след което ги изпраща с 25 кг Витасин, за да продължат третиране с превръзки и пластири във Варна.

След 10 месеца третиране, останал само белег с големината на монета от един лев, който не бил покрит с нова кожа.

Аделина е сигурна – ‚Ако бяхме започнали от начало използването на крема на леля Ваня, щяхме още по – бързо да овладеем положението‘.

След това твърдение, Аделина ми разказа как нейния баща, постадал при отваряне на печка, която пламнала в лицето му. Майката на Аделина започнала незабавно третиране с пластири Витасин, което довело до избягване на инфекция и отток, като дори не останали белези.

След оздравяването на Силвия, случаят се разчул във Варна и така хората започнали редовно да поръчват Витасин от нейната майка, правейки я нашия първи, по онова време, дистрибутор. Излизат и множество статии, които разказват тяхната история.

Дори лекарите, които отписали оздравяването на Силвия, започнали активно да използват крема на баба, защото „в леля Ваня има тази човещина и сърце, та тя не го прави за слава“…

Най-важното и най-прекрасното в тази история е фактът, че в момента Силвия е щастлива майка на невероятно и безкрайно сладко бебче.

Пожелаваме им здраве, безкрайно щастие и вечна любов.

ИСТОРИЯТА – ЧАСТ 5

За мен беше истинско удоволствие и абсолютно вдъхновение да събера и разкажа първите четири части от Историята на Витасин. Някои от историите дори самата аз чух за първи път. Няма да се уморя да повтарям колко съм благодарна на всички Вас, които споделиха, че с интерес следят историята. На всички, които разказаха собствените си истории за Витасин и спомени за баба.

Историите, които разказах досега, са истории, на които не съм била свидетел, а тъй като от малка Витасин е моят живот (като се надявам така да остане и в бъдеще), ще ви разкажа някои от моите спомени.

Всичко за мен започва от апартамента на баба. Спомням си я в кухнята как прави от нейния мехлем, как говори по телефона и дава консултации, в същото време работи на пълен работен ден в личен състав в ДИП ‚Родопи‘ в Мадан. Истинска фурия в очите ми.

Първият ми спомен, свързан с приноса ми в работния процес, е как затварям кутийки от мехлема. Първите ни кутийки всъщност бяха твърдите пластмасови чашки за кафе, които се затварят с капачки чрез приплъзване на палците по ръба, за да се затворят напълно. И да, пришки имахме всички.

След като ги затворим, кутийките биват опаковани в ръчно направени от баща ми кашончета. Правеше всеки един кашон на ръка, спрямо поръчаната бройка. Опаковахме допълнително в хартия, на която майка ми пишеше на ръка адреса за доставка. А аз търсих пощенския код на населеното място в специалната книжка на пощенските кодове. Чувствах се като изключителен и незаменим кадър в процеса.

Всички пратки се изпращаха по пощата с наложен платеж, като ние поемахме половината разходи по изпращането. Повечето поръчки, които получавахме тогава бяха на хора, поръчали директно на баба по телефона или с писма по пощата; работихме и с доверени хора, които поръчваха по-големи количества и, в известен смисъл, ни бяха дистрибутори за по-големите градове, както Аделина Янева за Варна (историята на тяхното семейство разказах в част 4 от Историята).

Скоро след това обаче, много аптеки започнаха да се свързват с нас, за да зареждат директно от мехлема. И тъй като вече Витасин започна все повече да се налага на пазара, родителите ми решиха, че процесът на производство е нужно да бъде в специализирани за това помещения. Преместихме се в Смолян, наехме помещения, кутийките вече не бяха от кафе, изработихме лого, цветова гама, картонени опаковки. Патентовахме рецептата, сертифицирахме крема и се сдобихме с цялата документация за плавно протичане на работния процес.

Плавното протичане може би отне време да се случи, но не и в моите спомени. В моите спомени, винаги всичко бе гладко, като именно тук се намесва човекът, който направи и продължава да прави това твърдение истина – Габриела Ташева (на мен ми харесва повече да я наричам мама).

Тя притежава толкова перфектно изградени организационни качества, просто знаеш, че нейното предложение ще е най-ефективно, ефикасно и обмислено. (Мисля, че с това описах всички майки).

С немската си точност и прецизност изисква всяко кремче да бъде перфектно, всичко да е изпипано до последния детайл, защото това всъщност е най-важното.

Крем, с който да се гордее баба.. И нейната майка.. И нейната майка!

ИСТОРИЯТА – ЧАСТ 6

В тази част от историята ще Ви разкажа малко повече за последните няколко години от развитието на Витасин. С тази история естествено (защото сме привърженици на естественото) ще сложим не точка, а многоточие в Историята. Защото вярваме и се надяваме, че ни предстоят много и вълнуващи неща.

Най-важното, което всъщност вече знаете, е че Витасин е семейна компания. В истинския смисъл. Eдинствено и само майка ми и баща ми са отговорни за производствения процес на крема. Те са тези, които го приготвят, спазвайки рецептата на баба, всяко кремче е напълнено от тях на ръка, затворено и опаковано от тях, за да стигне до Вас.

А аз? Аз съм тази, която отговаря на Вашите въпроси във Фейсбук страницата на Витасин. 😊

Добре де, не само.

Страница, която вече има над 30 хиляди последователи.

ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!

Тази страничка всъщност се превърна в платформата, от която започна голямото ни приключение към разрастване на асортимента на Витасин.

Преди пет години марката Витасин беше представяна единствено от Класическия Витасин (както вече го наричаме). Оригиналната рецепта запазена от пет поколения, жълта капачка, но… поради естествения характер на всички съставки в крем Витасин, много хора споделиха, че ароматът му е твърде специфичен.

След семеен съвет (еквивалентът ни на тийм мийтинг) взехме решение да потърсим вариант, с който да запазим естествения характер на крема, като не губим неговите ценни качества и същевременно му придадем приятен аромат. Тази нелека задача бе възложена на мен – шефът делегира т.е. мама го реши.

Свързах се с професионалист – парфюмерист в козметиката, който ни помогна неимоверно. Дамата знаеше за нашия крем и ни предложи много варианти, между които да избираме. Условието беше есенцията, която ще бъде добавена да е изцяло натурална, т.е. етерични масла. Нейното професионално мнение за най-добър избор съвпадна и с нашето – натурално етерично Гераниево масло – масло от здравец. Освен, че придава много лек и топъл аромат на крема, маслото от здравец се слави с невероятните си качества, които страхотно допълват тези на класическия Витасин. След като мина и процесът на документация, проект Крем Витасин Гераниево масло беше почти завършен. Оставаше само да вземем решение относно цвета за опаковка на новият ни крем и съм изключително щастлива за избора, който направихме – розов!

Крем Витасин Гераниево масло е на пазара от 5 години, а ние продължаваме да получаваме изключително позитивни и положителни отзиви, за което отново много Ви благодарим!

Във Фейсбук страничката дойде и предложението от много клиенти да предлагаме крем Витасин в по-голяма и изгодна опаковка. Отново се вслушахме във вашето мнение и вече предлагаме крем Витасин в опаковка от 100мл.

Но да се върнем към маслото от здравец, тъй като това решение се оказа от изключителна важност за нашето развитие. Накратко – толкова много ни хареса този аромат, че решихме да започнем да предлагаме и продукти за тяло и коса, обогатени именно с това етерично масло.

Асортиментът на Витасин вече включва: класическия вариант на крем Витасин, Крем Витасин Гераниево масло (50 и 100мл), както и шампоан и балсам за коса, сапун, душ гел за тяло, както и невероятната ни пяна за лице. 

Вярвам, че баба би се гордяла с изборите, които сме направили и решенията, които сме взели и се надявам да предстоят още много хубави неща, за които да Ви разказвам.

Огромни благодарности на всички Вас, които прочетохте нашата история и сте с нас през всички тези години!

Благодаря на родителите ми, че вярват в мен и в сестра ми!

Благодаря на баба за невероятното наследство Витасин!

Най-хубавото предстои…