През 1988г синът на Маргарита е на 3 години, когато косичката му започва да пада.
Настаняват ги многократно в кожното отделение на болницата в Плевен, където последват болезнени интервенции, които за съжаление не подобряват състоянието на детето.
Русата къдрава косичка продължава да пада.
Тогава бащата на Маргарита случайно чува по радиото информация за крема на Иванка Ташева и веднага записва адреса и телефона й.
А Маргарита още пази това листче:
Веднага звънят на баба ми, която казва, че кремчето ни ще бъде еликсир в техния случай.
Но трябва да се запишат в списъка с чакащи, защото има много желаещи, а точно в онзи момент липсва важна съставка за производството на кремчето ни, която баба не може да намери никъде.
Точно Маргарита обаче знае как и откъде да се снабди с нужното и веднага започва процеса по набавяне. За отрицателно време събират нужното количество и го изпращат на баба - “Спасихте производството на кремчето”!
Маргарита си спомня и опаковките на кремчето ни тогава - еднократните пластмасови чашки за кафе, затворени с прилепнало капаче /за които споменавам и в Историята на Витасин/.
“Спомням си сякаш беше вчера - чудото стана - с няколко намазвания и всичко се оправи! И сега винаги е в хладилника!”
В момента майка й - на 90г - също използва активно кремчето ни, а през тези 34 години цялото й семейство не остава без Витасин.
Маргарита ми се обади през сълзи, за да ми разкаже тази вълнуваща история, синът й е вече на 37 години, прекрасен млад мъж.
Благодаря на Маргарита и на цялото й семейство за доверието, добротата и безкрайната човечност!
Тази статия все още няма коментари